съвършено
[sɐvɐrˈʃɛno]
съвършено значение:
1. (Пряко) По начин, който няма недостатъци; безупречно, отлично.
2. (Преносно) Напълно, изцяло, в пълна степен (за усилване на значението).
- Ударение
- съвърше'но
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- съ-вър-ше-но
Примери за използване на съвършено
(Пряко)
- Тя свиреше на пиано съвършено.
- Костюмът му пасваше съвършено.
(Преносно)
- Това е съвършено вярно.
- Бях съвършено неподготвен за този въпрос.
Антоними на съвършено
Как се пише съвършено
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sъvrъšenъ
Наречие, образувано от прилагателното 'съвършен'. Коренът е свързан с глагола 'върша' (правя, изпълнявам) и представката 'съ-' за завършеност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съвършено вярно
- съвършено ясно
- съвършено чист