безупречно
[bɛˈzuprɛt͡ʃno]
- Ударение
- безу̀пречно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-у-преч-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Как се пише безупречно
Пише се слято като едно дума. Втората гласна в корена е е (упрек), а не 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упрек
Образувано от предлог/представка 'без' + съществително 'упрек' + суфикс '-но'. Буквално означава 'без упрек'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- работи безупречно
- изглежда безупречно