Енциклопения на българския език

съблазнителност

[sɐblɐzˈnitɛlnost]

съблазнителност значение:

1. (общо) Качеството на някой или нещо да бъде привлекателно, изкусително или чаровно по начин, който подбужда желание.
Ударение
съблазнѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-лаз-ни-тел-ност
Род
женски
Мн. число
съблазнителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазнителност

(общо)
  • В погледа ѝ имаше опасна съблазнителност.
  • Рекламата разчиташе на съблазнителността на предложението.

Синоними на съблазнителност

Антоними на съблазнителност

Как се пише съблазнителност

Пише се с ъ в първата сричка. Коренът е блаз (сравнете с блазня).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
Производно на прилагателното 'съблазнителен', което идва от старобългарската дума 'съблазнъ' (изкушение, препъване).
съблазнителност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник