Енциклопения на българския език

схоластичен

[sholɐsˈtit͡ʃɛn]

схоластичен значение:

1. (философия) Който се отнася до схоластиката – средновековна християнска философия, стремяща се да съчетае теологията с логиката на Аристотел.
2. (преносно) Който е формален, педантичен, откъснат от реалния живот; сух и безплоден (за знание или спор).
Ударение
схоластѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
схо-лас-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
схоластични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на схоластичен

(философия)
  • В университета се изучаваха схоластични трактати от XIII век.
  • Схоластичният метод на обучение разчита на диалектически разсъждения.
(преносно)
  • Водихме дълъг и напълно схоластичен спор, който не доведе до решение.
  • Обучението беше твърде схоластично и липсваше практика.

Синоними на схоластичен

Антоними на схоластичен

Как се пише схоластичен

Пише се с сх в началото, произлизащо от гръцкото schola (школа).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:scholastikos
През латински scholasticus. Първоначално означава 'училищен', 'учен'. Свързва се със средновековната философия (схоластика).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • схоластичен спор
  • схоластично мислене
схоластичен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник