Енциклопения на българския език

педантичен

[pɛdɐnˈtit͡ʃɛn]

педантичен значение:

1. (пряко) Който проявява прекалена, дребнава точност и взискателност към детайлите, реда и формалните правила.
Ударение
педантѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пе-дан-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
педантични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на педантичен

(пряко)
  • Той беше изключително педантичен в работата си и не допускаше нито една правописна грешка.
  • Педантичното спазване на инструкциите понякога забавя процеса.

Антоними на педантичен

Как се пише педантичен

Пише се с е в първата сричка (от корена пед-, както в педагог).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:pédantesque
Чрез руски или немски от френското 'pédant', което идва от италианското 'pedante' (учител), свързано с гръцкото 'paidagōgos' (педагог). Първоначално е означавало просто учител, но по-късно придобива смисъл на човек, прекалено вторачен в правилата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • педантичен човек
  • педантичен подход
  • педантична чистота