сумтене
[sumˈtɛnɛ]
сумтене значение:
1. (пряко) Действието по глагола сумтя; издаване на глухи, носови звуци (при животни или хора).
- Ударение
- сумтѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сум-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сумтения (рядко)
Примери за използване на сумтене
(пряко)
- От кочината се чуваше доволно сумтене.
- Той отговори с недоволно сумтене вместо с думи.
Синоними на сумтене
Как се пише сумтене
Грешни изписвания: сомтене
Пише се с у в първата сричка (от сумтя) и завършва на -ене, характерно за отглаголните съществителни от това спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сумтя
Отглаголно съществително име от глагола 'сумтя', който е с ономатопеичен (звукоподражателен) произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- недоволно сумтене
- глухо сумтене