грухтене
[ɡruxˈtɛnɛ]
грухтене значение:
1. (пряко) Издаване на характерни глухи, гърлени звуци, типични за свиня.
2. (преносно) Издаване на нечленоразделни звуци от човек (при смях, ядене или недоволство) или мърморене.
- Ударение
- грухтèне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- грух-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- грухтения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на грухтене
(пряко)
- От кочината се чуваше силно грухтене.
- Доволното грухтене на прасетата показваше, че са нахранени.
(преносно)
- Той отговори с нещо, наподобяващо недоволно грухтене.
Как се пише грухтене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:грух
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука, издаван от свине. Образувана от корена 'грух' и глаголната наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно грухтене
- доволно грухтене