стърчене
[stɐrˈt͡ʃɛnɛ]
стърчене значение:
1. (Пряко) Състояние, при което обект се издига над околната повърхност или се подава навън, като се откроява видимо.
- Ударение
- стърчѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стър-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на стърчене
(Пряко)
- Стърченето на арматурата от бетона беше опасно.
- Дразнеше ме безцелното му стърчене пред входа.
Синоними на стърчене
Как се пише стърчене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стърча
От глагола 'стърча'. Сродна с литовското 'stirkso' (стърчи) и с общославянски корени за неподвижност и изправеност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безсмислено стърчене
- стърчене на косата