Енциклопения на българския език

стържене

[ˈstɤrʒɛnɛ]

стържене значение:

1. (действие) Процесът на обработка на повърхност чрез триене с остър инструмент или абразив.
2. (звук) Неприятен, дразнещ звук, произвеждан при триене на твърди предмети един в друг.
Ударение
стъ̀ржене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стър-же-не
Род
среден
Мн. число
стържения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стържене

(действие)
  • Стърженето на старата боя от стените отне целия следобед.
(звук)
  • Чу се стържене на метал в метал, когато спирачките на влака се задействаха.

Как се пише стържене

Грешни изписвания: старжене, стържъне
Пише се с 'ъ' в корена и окончание '-ене', характерно за отглаголните съществителни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стържа
Отглаголно съществително име от глагола 'стържа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метално стържене
  • стържене на зъби
стържене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник