Енциклопения на българския език

скриптене

[skripˈtɛnɛ]

скриптене значение:

1. (звук) Действието по глагола скриптя; издаване на остър, неприятен, стържещ звук от триене.
Ударение
скриптѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скрип-те-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скриптене

(звук)
  • Чуваше се постоянното скриптене на перото върху хартията.
  • Скриптенето на старата врата ме дразнеше.

Синоними на скриптене

Как се пише скриптене

Грешни изписвания: скрептене, скрйптене
Пише се с и в корена (звукоподражателно).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скриптя
Отглаголно съществително име от глагола 'скриптя'. Звукоподражателен произход (ономатопея), наподобяващ звука на триене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зловещо скриптене
  • скриптене на зъби