стълбица
[ˈstɤlbit͡sɐ]
стълбица значение:
1. (пряко) Малка, лека подвижна стълба.
2. (преносно) Последователно подреждане на величини или степени по възходящ или низходящ ред; скала.
3. (музика) Последователност от звуци, подредени по височина в рамките на една октава; гама.
4. (спорт) Гимнастически уред за катерене, съставен от вертикални стойки и напречни летви.
- Ударение
- стъ̀лбица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стъл-би-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- стълбици
Примери за използване на стълбица
(пряко)
- Той се качи на дървената стълбица, за да смени крушката.
- Въжената стълбица се залюля опасно.
(преносно)
- Данъчната стълбица беше променена с новия закон.
(музика)
- Ученикът изсвири до мажорната стълбица без грешка.
(спорт)
- Децата се катереха по шведската стълбица в салона.
Как се пише стълбица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стлъба
Умалителна форма на думата 'стълба', образувана с наставката '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шведска стълбица
- музикална стълбица
- йерархична стълбица
- въжена стълбица
Фразеологизми:
- катеря се по стълбицата на успеха