Енциклопения на българския език

градация

[ɡraˈdat͡sijɐ]

градация значение:

1. (общо) Постепенен преход от едно състояние в друго; последователност от степени или нива на развитие.
2. (литература / реторика) Стилистична фигура, при която изразите се подреждат във възходящ (климакс) или низходящ (антиклимакс) ред по сила и значение.
3. (биология) Масово намножаване на животински вид (обикновено вредители) за определен период.
Ударение
града̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-да-ци-я
Род
женски
Мн. число
градации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на градация

(общо)
  • В картината се наблюдава фина градация на цветовете от синьо към зелено.
  • Съществува ясна градация в сложността на задачите в учебника.
(литература / реторика)
  • Стихотворението използва възходяща градация, за да засили емоционалното въздействие.
  • Градацията на епитетите подчертава трагизма на ситуацията.
(биология)
  • Наблюдава се градация на полевките през тази година.

Антоними на градация

Как се пише градация

Думата завършва на -ия в единствено число.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:gradatio
От латинското *gradatio* (стъпаловидно изкачване, усилване), производно от *gradus* (стъпка, степен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възходяща градация
  • низходяща градация
  • цветова градация
градация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник