Енциклопения на българския език

студенина

[studɛniˈna]

студенина значение:

1. (физика) Качество на нещо, което е със ниска температура; хлад.
2. (преносно) Липса на сърдечност, емоционална отчужденост, равнодушие или строгост в отношенията.
Ударение
студенина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сту-де-ни-на
Род
женски
Мн. число
студенини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на студенина

(физика)
  • От каменните стени лъхаше влажна студенина.
  • Утринната студенина го накара да загърне палтото си.
(преносно)
  • Тя го посрещна с подчертана студенина.
  • В погледа му имаше някаква метална студенина.

Как се пише студенина

Грешни изписвания: студинина, стоденина, студенйна

Думата се пише с у в първата сричка (от студ) и с е във втората (променливо я не е приложимо тук, но етимологично е свързано със старобългарското студенъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:студъ
Производна дума от корена *студ-* (хлад, мраз), разширен със суфикса *-ина*, характерен за образуване на съществителни имена, означаващи качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ледена студенина
  • лъха студенина
  • посрещам със студенина