Енциклопения на българския език

стръмен

[ˈstrɤmɛn]

стръмен значение:

1. (Пряко) Който има голям наклон, спуска се или се изкачва рязко надолу или нагоре.
Ударение
стръ̀мен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стръ-мен
Род
мъжки
Мн. число
стръмни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стръмен

(Пряко)
  • Изкачихме се по стръмен планински склон.
  • Пътеката беше толкова стръмна, че се наложи да пълзим.

Антоними на стръмен

Как се пише стръмен

Грешни изписвания: стръмън, страмен
При образуване на формите за женски, среден род и множествено число, гласната е отпада (непостоянно 'е'): стръмен -> стръмна, стръмни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:strĭmŭ
Наследник на старобългарската дума стръмъ (отвесен, стръмен). Сродна с думи в други славянски езици със значение на „рязък“, „остър“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стръмен бряг
  • стръмна стълба
  • стръмен покрив