Енциклопения на българския език

строшаване

[stroˈʃavɐnɛ]

строшаване значение:

1. (пряко) Действие по чупене, разбиване на нещо твърдо на части или парчета.
Ударение
строша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стро-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
строшавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строшаване

(пряко)
  • Чу се звук от строшаване на стъкло.
  • Строшаването на ключа в ключалката създаде голям проблем.

Синоними на строшаване

Антоними на строшаване

Как се пише строшаване

Пише се със с като представка. Коренът се пише с о (троша), а не с 'у'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:с- + троша
Отглаголно съществително от 'строшавам' (несвършен вид на 'строша'). Коренът 'троша' е общославянски (значение: разпадам на части).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напълно строшаване
  • опасност от строшаване