Енциклопения на българския език

строша

[stroˈʃa]

строша значение:

1. (пряко) Счупя нещо на парчета чрез удар или натиск; разбия.
2. (преносно) Унищожа или премахна нещо нематериално (окови, съпротива, илюзии).
Ударение
строша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
стро-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
строша се
Видова двойка
строшавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строша

(пряко)
  • Детето без да иска строша вазата.
  • Вятърът може да строша клоните на дървото.
(преносно)
  • Революцията строши оковите на робството.
  • Животът строши детските му илюзии.

Антоними на строша

Как се пише строша

Грешни изписвания: струша, сдтроша
Представката е 'с-' пред беззвучна съгласна 'т'. Коренът се пише с 'о' (от троха).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:trošiti
Образувано от представка 'с-' (за завършеност) и корен 'троша' (старобълг. trošiti – чупя на парчета). Сродна с 'троха'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строша глава
  • строша на парчета
  • строша кокал
Фразеологизми:
  • да си строша главата (да пострадам сериозно)
  • строша хатъра (обидя, откажа услуга)