съкруша
[sɐ.kruˈʃa]
- Ударение
- съкруша̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съ-кру-ша
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- съкрушавам
Как се пише съкруша
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съкроушити
Образувано от представка 'съ-' (за цялостност/завършеност) и корен 'круша' (троша, чупя). Сродна с 'крушение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съкруша врага
- съкруша надеждите