стреха
[strɛˈxa]
стреха значение:
1. (архитектура) Долният край на покрива, който излиза извън стените на сградата, за да ги предпазва от дъжд и слънце.
2. (преносно) Дом, жилище или място, което осигурява подслон и сигурност.
- Ударение
- стрех'а
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стре-ха
- Род
- женски
- Мн. число
- стрехи
Примери за използване на стреха
(архитектура)
- Лястовиците бяха свили гнездо под старата стреха.
- Дъждът се стичаше от стрехата право в олука.
(преносно)
- След дълги странствания той се завърна под бащината стреха.
- Всяко дете има нужда от топла стреха и грижа.
Как се пише стреха
Грешни изписвания: стряха
Думата се пише с е. Въпреки че в някои диалекти се среща променливо я (ят), в книжовния език се е наложила формата с 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стрѣха
Произлиза от праславянската форма *strěxa. Сродна с думи в други славянски езици (руски: стреха, полски: strzecha), означаващи покрив или навес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родна стреха
- бащина стреха
- широка стреха