стремителен
[strɛˈmi.tɛ.lɛn]
стремителен значение:
1. (общо) Който се движи или извършва с голяма скорост, устрем и сила.
2. (преносно) Който се развива много бързо; прогресивен, настъпателен.
- Ударение
- стремѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- стре-ми-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стремителни
Примери за използване на стремителен
(общо)
- Реката имаше стремителен и опасен ток.
- Стремителният бяг на конете вдигна облак прах.
(преносно)
- Неговата кариера отбеляза стремителен възход.
- Свидетели сме на стремителен технологичен напредък.
Как се пише стремителен
Пише се с е в първата сричка (срв. стремеж). Окончанието за мъжки род е -телен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стрьмъ
Произлиза от глагола 'стремя се', свързан със старобългарското прилагателно *стрьмъ* (стръмен, отвесен), което развива значение за бързина и рязко движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стремителен растеж
- стремителен възход
- стремително развитие
- стремителна атака