Енциклопения на българския език

устремен

[u.strɛ.ˈmɛn]

устремен значение:

1. (пряко) Който се движи бързо и настойчиво в определена посока; насочен.
2. (преносно) Който преследва настойчиво някаква цел или идеал; амбициозен, целеустремен.
Ударение
устремѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ус-тре-мен
Род
мъжки
Мн. число
устремени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на устремен

(пряко)
  • Конят препусна, устремен към финала.
  • Погледът му беше устремен в далечината.
(преносно)
  • Той е устремен към професионален успех младеж.
  • Цялото общество бе устремено към промяна.

Антоними на устремен

Как се пише устремен

Грешни изписвания: устримен, остремен
Думата се пише с 'е' във втората сричка (стрем), тъй като коренът е 'стрем' (стремя се).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sъtręmiti
Произлиза от старобългарския глагол 'сътрямити' (хвърлям, блъскам), свързан с корена 'стръмен'. В съвременния език е минало страдателно причастие на глагола 'устремя', което е добило функции на прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • устремен поглед
  • устремен към бъдещето
  • устремен ход
устремен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник