стотник

[ˈstɔtnik]

стотник значение:

1. (история/военно дело) Командир на военна единица от сто души (центурия) в древни или средновековни армии.

Докладвай грешка в описанието

(история/военно дело)

Римският стотник даде заповед за атака.
В средновековната българска армия стотникът е отговарял за дисциплината на своята част.

Изписва се с тн (сто-т-ник). Проверката се прави с думата 'стоте'.

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:съто + -ник

Калка (буквален превод) на латинската титла 'centurio' или византийски еквиваленти. Образувана от числителното 'сто' и наставка за деец '-ник'.

Чести словосъчетания: