Енциклопения на българския език

капитан

[kɐpiˈtan]

капитан значение:

1. (военно дело) Офицерско звание в армията и полицията (обикновено между старши лейтенант и майор), както и лице, носещо това звание.
2. (морско дело/авиация) Командир на плавателен съд (кораб) или на въздухоплавателно средство (самолет).
3. (спорт) Играч в спортен отбор, който изпълнява ръководни функции на терена и представлява отбора пред съдиите.
Ударение
капита̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-пи-тан
Род
мъжки
Мн. число
капитани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капитан

(военно дело)
  • Капитан Петров даде заповед за настъпление.
(морско дело/авиация)
  • Капитанът на кораба остана последен на борда.
(спорт)
  • Тя беше избрана за капитан на националния отбор по волейбол.

Синоними на капитан

Как се пише капитан

Грешни изписвания: капетан, Къпитан, Капйтан, Капитън

Думата се изписва с и във втората сричка, следвайки етимологията от латински (capitaneus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:capitaneus
От латинското 'caput' (глава) -> 'capitaneus' (главен, водач), през италианското 'capitano' или френското 'capitaine'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • капитан на кораб
  • морски капитан
  • капитан I ранг
  • капитанската лента
капитан : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник