Енциклопения на българския език

сторя

[ˈstɔrʲɐ]

сторя значение:

1. (пряко) Извършвам някакво действие, постъпка или дело; правя, осъществявам.
2. (разговорно) Причинявам нещо на някого (обикновено зло или неприятност).
Ударение
сто̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сто-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
струвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сторя

(пряко)
  • Ще сторя всичко възможно, за да помогна.
  • Какво стори с парите, които ти дадох?
(разговорно)
  • Нищо лошо няма да ти сторя, не се бой.

Антоними на сторя

Как се пише сторя

Грешни изписвания: сторъ, стуря
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (сторя), а не -а, тъй като основната гласна пред окончанията е 'и' (сториш, стори).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сътворити
Произлиза от старобългарския глагол 'сътворити' (сътвариамь), който е словообразувателен вариант с представка 'съ-' и корен 'творити' (творя, създавам). В съвременния език е настъпила фонетична редукция и опростяване на корена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сторя път
  • сторя поклон
  • сторя място
  • сторя зло
Фразеологизми:
  • каквото ще да сторя
  • сторя се на
  • сторя се на дръж ми шапката

Популярни търсения и запитвания за сторя

сторя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник