причиня
[prit͡ʃiˈnʲa]
причиня значение:
1. (общо) Ставам причина за нещо; предизвиквам появата на някакво действие, състояние или явление (често с негативен оттенък, но не само).
- Ударение
- причиня'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- при-чи-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- причинявам
Примери за използване на причиня
(общо)
- Бурята ще причини големи щети.
- Не исках да ти причиня болка.
Синоними на причиня
Антоними на причиня
Как се пише причиня
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чина
Произлиза от съществителното 'причина', което е калка на гръцкото 'aitia'. Коренът е свързан с глагола 'чиня' (правя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- причиня болка
- причиня смърт
- причиня щети
- причиня неудобство