стенание
[stɛˈnaniɛ]
стенание значение:
1. (пряко) Тъжен, продължителен звук, издаван от човек при силна физическа болка или душевна мъка.
- Ударение
- стена̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-на-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- стенания
Примери за използване на стенание
(пряко)
- От стаята се чуваха приглушени стенания.
- Стенанието на ранения войник смрази кръвта им.
Как се пише стенание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стенати
Произлиза от глагола 'стена' (издавам тъжни звуци от болка), който има общославянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо стенание
- сподавено стенание
- сърцераздирателно стенание