стена
[stɛˈna]
стена значение:
1. (архитектура) Вертикална част от сграда или постройка, която служи за опора на покрива и за преграждане на помещенията.
2. (анатомия) Обвивката, вътрешната или външната повърхност на кухи телесни органи или съдове.
3. (преносно) Непреодолима преграда, препятствие или пълна липса на разбиране между хора.
- Ударение
- стена̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-на
- Род
- женски
- Мн. число
- стени
Примери за използване на стена
(архитектура)
- Окачиха картината на северната стена на хола.
- Крепостната стена е запазена от Средновековието.
(анатомия)
- Лекарят прегледа стомашната стена с ендоскоп.
- Стените на кръвоносните съдове са еластични.
(преносно)
- Сблъсках се със стена от мълчание.
- Между нас издигнаха стена от недоверие.
Как се пише стена
Грешни изписвания: стина
Думата се пише с е в корена. Проверката се прави чрез форми, в които гласната е под ударение, ако съществуват, или се помни непроменливият корен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стѣна
Произлиза от старобългарската дума стѣна. Коренът има индоевропейски произход (*stai-/*stī-), свързан със значението на „стоя“, „втвърдявам се“ или „камък“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крепостна стена
- бетонна стена
- гръдна стена
- шведска стена
Фразеологизми:
- говоря на стената
- притискам до стената
- удрям си главата в стената