Енциклопения на българския език

старогръцки

[stɐroˈgrɤt͡ski]

старогръцки значение:

1. (история/лингвистика) Който се отнася до Древна Гърция (Елада), нейната култура, история или език (периода от архаичната епоха до елинизма/късната античност).
Ударение
старогръ̀цки
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ста-ро-гръц-ки
Род
мъжки
Мн. число
старогръцки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старогръцки

(история/лингвистика)
  • В музея са изложени старогръцки вази и статуи.
  • Той чете Омир в оригинал на старогръцки език.

Синоними на старогръцки

Антоними на старогръцки

Как се пише старогръцки

Сложни прилагателни имена, при които първата част пояснява втората и двете образуват едно смислово цяло (термин), се пишат слято: старогръцки (както старобългарски).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стар + гръцки
Сложно прилагателно, образувано от основите 'стар' и 'гръцки' със съединителна гласна 'о', калкиращо термина за древна Гърция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старогръцки език
  • старогръцка митология
  • старогръцка литература
  • старогръцки театър