спътница
[ˈspɤtnit͡sɐ]
спътница значение:
1. (пряко) Жената, която пътува заедно с някого.
2. (преносно) Съпруга или жена, с която някой споделя живота си.
- Ударение
- спъ'тница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спът-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- спътници
Примери за използване на спътница
(пряко)
- Моята спътница във влака се оказа много разговорлива.
- Тя беше вярна спътница в експедициите на съпруга си.
(преносно)
- Тя е негова вярна спътница в живота вече 50 години.
- Търся си спътница, с която да създам семейство.
Синоними на спътница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Женски род на 'спътник'. Образувана от представка 'с-' (заедно) + корен 'път' + наставка '-ница'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спътница в живота
- вярна спътница