Енциклопения на българския език

сподвижница

[spodˈviʒnit͡sa]

сподвижница значение:

1. (общо) Жената, която помага, сътрудничи и участва активно в дейността на някого; вярна съмишленичка в обществена, политическа или културна кауза.
Ударение
сподви́жница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спод-виж-ни-ца
Род
женски
Мн. число
сподвижници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сподвижница

(общо)
  • Тя беше не само негова съпруга, но и вярна сподвижница в революционната борба.
  • Мария Кюри е известна като сподвижница на съпруга си, но и като самостоятелен гениален учен.

Синоними на сподвижница

Антоними на сподвижница

Как се пише сподвижница

Думата се образува с наставка '-ица' за женски род от 'сподвижник'. Формата 'сподвижничка' е по-рядка и разговорна, книжовната е 'сподвижница'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:сподвижница
Заемка от руски език или образувана по руски модел от корена 'движ-' (движение, подвиг) с представка 'съ-' (спо-) и наставка '-ница'. Означава човек, който 'се движи' заедно с някого към една цел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярна сподвижница
  • дългогодишна сподвижница
сподвижница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник