Енциклопения на българския език

сплетнича

[ˈsplɛt.ni.t͡ʃɐ]

сплетнича значение:

1. (социален) Занимавам се с разпространяване на клюки, интриги и злословия по адрес на други хора.
Ударение
сплèтнича
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сплет-ни-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сплетнича

(социален)
  • Тя по цял ден сплетнича със съседките вместо да работи.
  • Не е хубаво да се сплетнича зад гърба на колегите.

Антоними на сплетнича

Как се пише сплетнича

Грешни изписвания: спленича, сплетничъ, сплетнйча

Думата се пише със т в средата (от сплетня) и завършва на в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плетѫ
Произлиза от съществителното 'сплетня' (интрига, клюка), което е свързано с глагола 'плета' (заплитам конци, прен. заплитам интриги).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обичам да сплетнича
  • сплетнича по адрес на