Енциклопения на българския език

сова

[soˈva]

сова значение:

1. (зоология) Нощна граблива птица от разред Совоподобни (Strigiformes), характеризираща се с големи очи, разположени фронтално, и безшумен полет.
2. (преносно) Човек, който е активен през нощта и си ляга късно.
Ударение
сова̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
со-ва
Род
женски
Мн. число
сови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сова

(зоология)
  • В гората се чуваше вик на сова.
  • Совите са полезни, защото унищожават гризачите.
(преносно)
  • Аз съм тип сова и работя най-добре след полунощ.

Антоними на сова

Как се пише сова

Грешни изписвания: сува
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверката може да се направи с множествено число, където ударението се мести: со̀ви.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sova
Наследствена дума от праславянското *sova. Сродна с литовското 'šova'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горска ушата сова
  • бяла сова

Популярни търсения и запитвания за сова

сова : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник