Енциклопения на българския език

бухал

[ˈbuxɐɫ]

бухал значение:

1. (зоология) Едра нощна граблива птица (Bubo bubo) от семейство Сови, с характерни снопчета пера ('уши') на главата и големи оранжеви очи.
2. (преносно/разговорно) Човек, който стои буден късно през нощта или гледа втренчено/неумно.
Ударение
бу̀хал
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-хал
Род
мъжки
Мн. число
бухали
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бухал

(зоология)
  • Бухалът е най-голямата нощна граблива птица в България.
  • През нощта се чуваше зловещият вик на бухала.
(преносно/разговорно)
  • Не ме гледай като бухал, а кажи какво стана!
  • Аз съм нощен бухал, работя най-добре след полунощ.

Синоними на бухал

Как се пише бухал

Грешни изписвания: бухил, бохал, бухъл
Пише се с у и а.

Етимология

Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателен произход, свързан с вика на птицата 'бу-ху'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нощен бухал
Фразеологизми:
  • гледа като бухал