Енциклопения на българския език

снизхождение

[snisxoʒˈdɛniɛ]

снизхождение значение:

1. (общо) Благосклонно, нестрого отношение към нечии грешки, простъпки или недостатъци; проява на милост или толерантност.
Ударение
снизхожде'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сниз-хож-де-ни-е
Род
среден
Мн. число
снизхождения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на снизхождение

(общо)
  • Учителят се отнесе със снизхождение към закъснението на ученика.
  • Моля за вашето снизхождение.

Антоними на снизхождение

Как се пише снизхождение

Пише се със з пред х (представка низ-, слята с с-). Съдържа жд (руско-църковнославянски рефлекс).

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:снизхождение
Заета от руски или църковнославянски. Морфологично е калка (буквален превод) на гръцката дума 'katabasis' (слизане надолу) – представка 'с-' (долу/надолу), 'низ-' (нисък) и корен 'ход' (вървене). Идеята е висшестоящ да слезе на нивото на по-низш и да прояви милост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам снизхождение
  • отнасям се със снизхождение
  • моля за снизхождение