Енциклопения на българския език

снизходително

[snisxoˈditɛlno]

снизходително значение:

1. (поведение) С проява на търпимост към чужди грешки или слабости; великодушно, без строгост.
2. (преносно) С оттенък на превъзходство или високомерие; показващо, че някой слиза до нивото на по-низш.
Ударение
снизходѝтелно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
сниз-хо-ди-тел-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на снизходително

(поведение)
  • Учителят се усмихна снизходително на детската лудория.
  • Съдът се отнесе снизходително към подсъдимия.
(преносно)
  • Тя го изгледа снизходително, сякаш не разбираше нищо.

Как се пише снизходително

Пише се със з в корена 'низ' (долу, ниско), въпреки че в руския оригинал е със 'с' (поради обеззвучаване). В българския правопис се пази морфологичната връзка с 'низ'.

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:снисходительный
Заемка от руски език или църковнославянски (с-низ-ходити). Буквално означава 'слизане долу' (до нивото на някого), проява на благоволение от по-висока позиция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усмихвам се снизходително
  • относям се снизходително