Енциклопения на българския език

снемане

[ˈsnɛmɐnɛ]

снемане значение:

1. (пряко) Действие по сваляне на нещо от високо място надолу.
2. (административно) Освобождаване на лице от заемана длъжност или отговорност.
3. (специализирано) Събиране и записване на данни (напр. разпит, анамнеза, отпечатъци).
4. (фотография/геодезия) Заснимане на обект или местност; създаване на изображение или план.
Ударение
снѐмане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сне-ма-не
Род
среден
Мн. число
снемания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на снемане

(пряко)
  • Снемането на знамето стана точно в залеза на слънцето.
(административно)
  • Заповедта за снемане от длъжност беше връчена лично.
(специализирано)
  • Следователят пристъпи към снемане на показания от свидетелите.
  • Снемане на анамнеза.
(фотография/геодезия)
  • Топографското снемане на района е задължително преди строежа.

Антоними на снемане

Как се пише снемане

Грешни изписвания: снимане, снемъне
Трябва да се прави разлика между 'снемане' (сваляне, махане) и 'снимане' (фотографиране), макар в някои контексти (геодезия) значенията да се припокриват.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:снимати
От глагола 'снемам', образуван с представка 'с-' (движение надолу или от повърхността) и корен, сроден с 'вземам' (старобълг. 'имати').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • снемане на отпечатъци
  • снемане на показания
  • снемане на доверие
  • снемане от отчет