Енциклопения на българския език

смешник

[ˈsmɛʃnik]

смешник значение:

1. (разговорно / пренебрежително) Човек, който се държи несериозно, глупаво или абсурдно; някой, който предизвиква подигравки с поведението си.
2. (професия (остаряло)) Артист, чиято работа е да разсмива публиката (клоун, шут).
Ударение
смѐшник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
смеш-ник
Род
мъжки
Мн. число
смешници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смешник

(разговорно / пренебрежително)
  • Не бъди такъв смешник, дръж се като възрастен.
  • Всички го мислеха за голям смешник заради налудничавите му идеи.
(професия (остаряло))
  • Дворцовият смешник забавляваше краля.

Синоними на смешник

Антоними на смешник

Как се пише смешник

Грешни изписвания: смещник, смешнйк

Пише се с ш, от прилагателното 'смешен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:смях
От корена 'смях' / 'смешен' и наставка за деец '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен смешник
  • жалък смешник