Енциклопения на българския език

интересчия

[intɛrɛsˈtʃijɐ]

интересчия значение:

1. (разговорно) Човек, който се води единствено от личния си материален интерес или изгода; користен човек.
Ударение
интересчѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-те-рес-чи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
интересчии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интересчия

(разговорно)
  • Той е голям интересчия и няма да ти помогне, ако не му платиш.
  • Приятелите му го изоставиха, защото разбраха, че е обикновен интересчия.

Антоними на интересчия

Как се пише интересчия

Окончанието за м.р. е '-ия', а суфиксът е '-чия' (не '-джия', поради беззвучното 'с' пред него).

Етимология

Произход:Разноезичен
Оригинална дума:interest + -ci
Хибридна дума, съставена от латинската основа 'интерес' (inter-esse) и турския суфикс за деятел '-чия' (сравним с -джия/-чи).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям интересчия
  • дребен интересчия