Енциклопения на българския език

случаен

[sɫuˈt͡ʃaɛn]

случаен значение:

1. (общо) Който става, появява се или се извършва не по предварителен план или намерение, а по стечение на обстоятелствата.
2. (общо) Който е временен, несистематичен или нехарактерен за дадена среда; попаднал някъде без основателна причина.
3. (математика/статистика) За величина или събитие: чиято стойност или поява зависи от вероятностни фактори и не може да бъде точно предсказана.
Ударение
случа̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
слу-ча-ен
Род
мъжки
Мн. число
случайни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на случаен

(общо)
  • Тяхната среща беше напълно случайна.
  • Открихме грешката при случайна проверка.
(общо)
  • Той е случаен човек в нашата организация.
  • Изкарваше прехраната си със случайна работа.
(математика/статистика)
  • Генератор на случайни числа.
  • Случаен процес.

Как се пише случаен

Грешни изписвания: случеен, слочаен, случъен

Думата се пише с променливо я (случаен - случайни). Тук промяна в е не настъпва, защото след я следва мека сричка в множествено число, но коренът запазва а/я от случай.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сълучай
Произлиза от съществителното 'случай' (старобългарски *sъlučajь, от sъ- + lučiti - случвам се, съединявам се) + прилагателната наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • случаен минувач
  • случаен поглед
  • случайна среща
  • случайна величина
  • случаен подбор
Фразеологизми:
  • не е случаен