инцидентен
[int͡siˈdɛntɛn]
инцидентен значение:
1. (общо) Който се случва рядко, по изключение или е плод на случайност; непредвиден.
2. (право) Който е свързан с произшествие или инцидент.
- Ударение
- инцидѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-ци-ден-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инцидентни
Примери за използване на инцидентен
(общо)
- Това беше само инцидентен случай, а не практика.
- Инцидентна грешка в системата.
(право)
- Инцидентен доклад на полицията.
Синоними на инцидентен
Антоними на инцидентен
Как се пише инцидентен
При образуване на форми за мн.ч. гласната е от наставката -ен изпада (инцидентни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:incidens
Заета чрез западноевропейските езици (френски *incident* или немски *inzident*). От латинското *incidens* (случващ се), сегашно деятелно причастие на *incidere* (падам в, случвам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- инцидентна среща
- инцидентен характер
- инцидентна проверка