Енциклопения на българския език

слуз

[slus]

слуз значение:

1. (биология) Гъста, безцветна и лепкава течност, отделяна от лигавиците на хора и животни или от някои растения, която служи за овлажняване и защита.
2. (преносно) Нещо, което предизвиква отвращение с лепкавостта и хлъзгавостта си; символ на подлост или безгръбначност.
Ударение
слу̀з
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слуз
Род
женски
Мн. число
слузи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слуз

(биология)
  • При настинка носната лигавица отделя обилно количество слуз.
  • Охлювът оставяше след себе си блестяща диря от слуз.
(преносно)
  • Той се чувстваше оцапан от моралната слуз на корумпираната среда.

Синоними на слуз

Как се пише слуз

Грешни изписвания: слус, слоз
Думата завършва на звучната съгласна з, която при изговор в края на думата се обеззвучава и се чува като с. Проверката се прави чрез форма, в която след съгласната стои гласна: слузи, слузта.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слизъ / sluzь
Произлиза от праславянската форма *sluzь, която е сродна с *slig- (хлъзгав). Свързана е с думи в други индоевропейски езици, обозначаващи нещо мокро, лепкаво или хлъзгаво.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отделяне на слуз
  • покрит със слуз
  • стомашна слуз

Популярни търсения и запитвания за слуз