Енциклопения на българския език

служителка

[sɫuˈʒitɛɫkɐ]

служителка значение:

1. (професии) Жена, която работи в учреждение, предприятие или фирма и изпълнява служебни задължения срещу заплащане (обикновено умствен или административен труд).
Ударение
служѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слу-жи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
служителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на служителка

(професии)
  • Тя е дългогодишна служителка в банката.
  • Новата служителка на рецепцията е много любезна.

Синоними на служителка

Антоними на служителка

Как се пише служителка

Образува се от корена служ-, наставка -и-, наставка -тел- и окончание за женски род -ка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:служител
Женски род на съществителното 'служител', образувано с наставката '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавна служителка
  • банкова служителка
  • офис служителка
служителка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник