Енциклопения на българския език

началничка

[nɐˈt͡ʃaɫnit͡ʃkɐ]

началничка значение:

1. (Професии / Администрация) Жена, която заема ръководен пост; ръководителка на учреждение, отдел или група хора.
Ударение
нача̀лничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-чал-нич-ка
Род
женски
Мн. число
началнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на началничка

(Професии / Администрация)
  • Новата началничка на отдела въведе строги правила за работното време.
  • Тя работи като началничка на пощенската станция.

Антоними на началничка

Как се пише началничка

Пише се с чк, тъй като е образувано от съществителното началник чрез замяна на к с ч пред наставката -ка (палатализация).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начало
Произлиза от 'началник' (този, който стои начело, ръководител), образувано от корена 'начало' + наставка '-ник', с добавена наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строга началничка
  • началничка на отдел
  • началничка на кабинет
началничка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник