посвещение
[posvɛˈʃtɛniɛ]
посвещение значение:
1. (литература / изкуство) Надпис в началото на книга или произведение, с който авторът го поднася в чест на някого.
2. (религия / мистика) Ритуално въвеждане в тайнство, религиозна общност или сан; иницииране.
3. (общо) Безрезервно отдаване на някаква кауза или идея.
- Ударение
- посвещѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-све-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- посвещения
Примери за използване на посвещение
(литература / изкуство)
- Романът започваше с кратко посвещение към съпругата на автора.
- Той написа лично посвещение на първата страница.
(религия / мистика)
- Ритуалът по посвещение на новите членове се проведе в храма.
- След посвещението си той прие ново име.
(общо)
- Работата му изисква пълно посвещение и много жертви.
Синоними на посвещение
Как се пише посвещение
Звуковата комбинация щ се пише с една буква. Коренът е свет/свят, затова се пише с 'е' (свещение), а не 'и' или 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Книжовна заемка (русизъм/църковнославянизъм). Корен 'свят/свет' + наставка за абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично посвещение
- ритуално посвещение