Енциклопения на българския език

словоохотлив

[sɫovooxtˈliv]

словоохотлив значение:

1. (пряко) Който обича да говори много; разказва с желание и подробности.
Ударение
словоохотлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сло-во-о-хот-лив
Род
мъжки
Мн. число
словоохотливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на словоохотлив

(пряко)
  • След втората чаша вино той стана изключително словоохотлив.
  • Тя не беше словоохотлива и отговаряше само с 'да' и 'не'.

Синоними на словоохотлив

Антоними на словоохотлив

Как се пише словоохотлив

Думата съдържа две гласни о една до друга (слово-охотлив). Не трябва да се изпуска едната при писане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слово + охота
Сложна дума, образувана от основите на съществителните 'слово' (думи, реч) и 'охота' (желание), свързани със съединителна гласна 'о' и наставка '-лив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • словоохотлив събеседник
  • словоохотлив разказвач
словоохотлив : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник