Енциклопения на българския език

общителен

[obˈʃtitɛlɛn]

общителен значение:

1. (пряко) Който обича да общува с хората, лесно влиза в контакти и разговори; дружелюбен.
Ударение
общѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-щи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
общителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на общителен

(пряко)
  • Детето е много общително и бързо си намира приятели.
  • Търсим общителна личност за работа с клиенти.

Антоними на общителен

Как се пише общителен

Грешни изписвания: общитълен, убщителен, общйтелен
Пише се с е в наставката -телен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:общ/общувам
Произлиза от глагола 'общувам', който е свързан с корена 'общ'. Наставката -телен означава качество на извършителя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • общителен човек
  • общителен характер
общителен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник