Енциклопения на българския език

слепя

[slɛˈpʲa]

слепя значение:

1. (пряко) Да съединя трайно две или повече части, повърхности или предмета посредством лепило или друго лепкаво вещество.
2. (преносно) Да сближа плътно хора или обекти един до друг (често за очи, устни).
Ударение
слепя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сле-пя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
слепя се
Видова двойка
слепвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слепя

(пряко)
  • Ще слепя счупената ваза с моментно лепило.
  • Трябва да слепя двата листа, за да стане по-здраво.
(преносно)
  • Умората започна да слепя клепачите му.
  • Страхът слепи устните ѝ и тя не промълви нито дума.

Антоними на слепя

Как се пише слепя

Грешни изписвания: злепя
Представката е с-, а не 'з-', въпреки че пред звучни съгласни (като 'л') може да се чува звучно. В българския език представка 'з-' не съществува самостоятелно в този смисъл.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣпити
Префиксално образувание от глагола 'лепя' с представка 'с-' (означаваща събиране, свързване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слепя очи
  • слепя частите
Фразеологизми:
  • слепя очи

Популярни търсения и запитвания за слепя