слепота
[slɛ.poˈta]
слепота значение:
1. (медицина) Пълна или частична липса на зрение; невъзможност да се вижда.
2. (преносно) Липса на способност за правилна преценка; заблуждение, невежество или фанатизъм.
- Ударение
- слепотà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-по-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на слепота
(медицина)
- Възрастовата слепота може да се дължи на катаракта.
- Кокоша слепота е състояние на намалено зрение при слаба светлина.
(преносно)
- Политическата слепота на управляващите доведе до криза.
- Любовната слепота му пречеше да види недостатъците ѝ.
Синоними на слепота
Антоними на слепота
Как се пише слепота
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣпота
Стара славянска дума, образувана от корена 'слеп' (сляп) и наставката '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кокоша слепота
- цветова слепота
- духовна слепота