Енциклопения на българския език

слепея

[sɫeˈpɛjɐ]

слепея значение:

1. (медицина) Постепенно губя зрението си, ставам сляп.
2. (преносно) Губя способността си да преценявам правилно обстановката; заблуждавам се.
Ударение
слепѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сле-пе-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
ослепея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слепея

(медицина)
  • С възрастта кучето започна да слепее и да се блъска в мебелите.
  • Ако не се лекува, пациентът ще слепее с всеки изминал ден.
(преносно)
  • От любов той слепееше за недостатъците ѝ.

Синоними на слепея

Антоними на слепея

Как се пише слепея

Грешни изписвания: слипея
Коренът е сляп, но при глагола има редуване на я/е (променливо я) пред гласна 'е' в спрежението (слепееш).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сляп
Глагол, производен от прилагателното 'сляп' чрез наставката '-ея', означаваща постепенно настъпване на състояние.

Популярни търсения и запитвания за слепея