Енциклопения на българския език

ослепявам

[oslɛˈpjavɐm]

ослепявам значение:

1. (медицина) Губя зрението си, ставам сляп (непреходна употреба).
2. (пряко) Правя някого сляп; отнемам зрението на някого (преходна употреба).
3. (преносно) Лишавам някого от способността да преценява правилно обстановката (чрез любов, гняв, алчност).
Ударение
ослепя́вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-сле-пя-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
ослепея / ослепя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ослепявам

(медицина)
  • Пациентът постепенно ослепява вследствие на болестта.
  • Старият човек ослепяваше с всяка изминала година.
(пряко)
  • Силната светлина го ослепява за миг.
  • Инцидентът с химикала го ослепява с едното око.
(преносно)
  • Ревността го ослепява и той не вижда истината.
  • Властта често ослепява хората за нуждите на другите.

Антоними на ослепявам

Как се пише ослепявам

Грешни изписвания: ослепявъм, услепявам

Пише се с 'я' след 'п' (променливо я), тъй като в сродни форми се чува 'е' (слепота), но тук е под ударение пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сляп
От прилагателното 'сляп' с представка 'о-' и наставка '-явам'. Старобългарски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ослепявам от старост
  • ослепявам от блясък
ослепявам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник