склонение
[skloˈnɛnijɛ]
склонение значение:
1. (граматика) Изменение на формата на имената (съществителни, прилагателни, местоимения, числителни) по падеж, число и род.
2. (астрономия) Една от двете координати (заедно с ректасцензията), определящи положението на небесно светило върху небесната сфера; ъгловото разстояние от небесния екватор.
- Ударение
- склонѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скло-не-ние
- Род
- среден
- Мн. число
- склонения
Примери за използване на склонение
(граматика)
- В съвременния български език падежното склонение е почти напълно изчезнало.
- Латинският език има пет склонения.
(астрономия)
- Слънчевото склонение се променя през годината.
Синоними на склонение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:склоняти
Калка на латинското *declinatio* (отклонение, спрежение). Свързано е с глагола „скланям“ (навеждам, накланям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- падежно склонение
- магнитно склонение